Защо трябва да опитваме местната храна. Опознаване на културата
Динамичният свят на съвременноста щедро ни предоставя множество възможности. Границите между държавите отдавна са се размили и не представляват бариери, а изходни точки към поредното пътуване. Последното е може би най-голямата награда, която получаваме срещу трудовото ни ежедневие. Пътуванията са възможности да освободим парата и сменим обстановката. Зареждане на батериите с нови впечатления и картини, преди отново да се върнем в офисната среда на работния ден.
В блясъка на чуждия град откриваме елементи различни от познатото около нас и това не са просто забележителностите, църквите и музеите, ние се сблъскваме с друга локална културна обстановка.
Макар глобализираният свят да е уеднаквил в известен смисъл пространствата (McDonald’s, банките и мобилните устройства са навсякъде), през улиците на всеки град се прокрадва една различност, характерна само за него. Един особен ритъм, който няма никъде другаде освен там. Този тласък е пропит навсякъде, непознат и привличащ. Възприятията го улавят с лекота, но е трудно да бъде разделен и опознат. Затова е необходимо спускане отвъд фасадата на забележителностите.
Забележителностите са магнита, който привлича туристите. Те са галерията на чуждия град, която наблюдаваш, снимаш, разглеждаш, но говорят малко за живота на жителите.
Опознаването и схващането на локалната култура са от ключово значение за пътешественика, който иска да се потопи в новата среда. Не просто да бъде посетител, а да усети допира на новото. Да опознае чуждия град през собствените си очи.
Това са условията, които превръщат пътуването в преживяване. Пътешественика не се изчерпва със снимки, а търси ритъма на града. Търси го в подредбата на улиците и тротоарите, в походката на местните, в блясъка на светлините по крайбрежните алеи и разбира се, в храната.
Храната е важен и основен елемент от нашия живот. Тя е това, не заради физиологичната си функция, а заради своя културен смисъл. Целият процес свързан с нея – начин на приготвяне, маниери на хранене, начин на поднасяне – съхранява ритуал и традиция и това я превръща в културен феномен. За българина приготвянето на баница е събитие от особено значение, което носи белега на националната идентичност, но също е и социално събитие.
Баницата не е просто продукт доставящ необходими калории, а е обект на символно значение. Храната и храненето са колкото необходими за биологичното оцеляване на индивида, толкова са и носители на социални ценности, значения и вярвания. В този смисъл опитването на местната храна е задължително условие за опознаване на локалната културна обстановка.
Традиционните за всяко място ястия носят в себе си духа на чуждата среда и опитването им е най-достъпният начин, по който пътешественика може да опознае навиците и практиките в локалната култура. Защото храната никога не е предназначена просто за консумация. Тя се приготвя в особена обстановка, подчинена на таен ритуал и съставки. Консумира се в социална среда, в която не само присъстващите имат роля, а от съществено значение е пространството, ресторанта. С една дума, подобно на примера с баницата, храната изгражда идентичност. Запознаването с чуждата кухня в чуждия град е начин да се възприеме и схване тази идентичност.
Чужда кухня можем да приготвим и в нашия дом или да посетим някой от множеството национални ресторанти в София, но това няма да даде пълната картина. Нея можем да наблюдаваме само в една автентична среда, в която тази кухня, която наричаме чужда, е своя.
Така можем наистина да усетим вкусът на тапасите в Барселона, някъде из начупените улички на Готическия квартал и те да ни напомнят за старите рибарски истории дочути пред поредната заминаваща в морето лодка.
Настаняването пред маса в някое от множеството малки ресторантчета в старата част на Бари е също толкова вълнуващо приключение, колкото и разходка по крайбрежната алея.
Опитването на местната храна отваря още един прозорец пред всяко наше пътуване. Още една гледка към новото място. Тази гледка не се изчерпва само с вкусови усещания. Храненето е социално преживяване и автентичната среда представя и запознава с негови различни страни.
Непознати ястия се смесват с нови навици на хранене, различни пространства и непонятна реч. Но ако човек настрои сетивата си може да долови всичко – тоновете в гласа, маниерите на хранене, характерни само за представителите на тази нация.
Човек готов да усвоява може да научи много, не просто за живота на хората, а да възприеме практики или да открие ново любимо ястие. В такава автентична среда дори и проста храна като препечен хляб със зехтин и домати (традиционна за Барселона) може да има впечатляващ ефект.
За нас любовта към пътуванията се подчинява на страстта ни да се сблъскваме с нови неща и да ги опознаем. Любопитството ни към всеки нов град не ни позволява да преминаваме през него в сляпа гоненица из забележителности без дъх. Те имат своето място в приключението и често имат главозамайващ ефект, разтърсват ни и карат да забравим себе си. Но за нас, всеки чужд град заслужава особено внимание, в което търсим и откриваме всичко характерно за него – музика, танц, храна.
