Ресторант Наутилос – хиляди левги морска храна
Понякога си мисля, че основната разлика между България и Гърция е климата. Оттам насетне произтичат и всички останали културни и икономически различия. Тази идея е особено натрапчива, ако съдбата ви подари пътуване към Южната ни съседка в края на зимата.
България е заспала под метри сняг и неизчистени улици, но само няколко километра след Кулата се откриват наченки на цъфнали дървета. Как да не ти стане леко на душата? Става ясно защо понякога София обезлюдява, а фейсбук се превръща в туристически бележник на Гърция.
Първото ми зимно пътуване до Гърция ме остави изумен. Оставете всичко останало. Няма да говорим за градове, пътни артерии или евтини перилни препарати. Зашеметяващото е, че 300 км. не просто те откарват в друга държава, а сякаш те водят в различен сезон. Клоните натежали от сняг, в Гърция са заместени от узрели портокали и толкова зелено. Дори морето е ралзично. Нашето, Черно, бушува на едри вълни през зимата, а между него и градовете са издигнати гигантски диги.
Гръцкият бряг, противно на това, е отворен. Морето е без прегради и сякаш се влива в града. Почти не издава звук, то е гладко и спокойно. Обстановка, която те предизвиква да не си „даваш толкова зор“. Удобно място за презареждане на изхабените батерии.
А това е едва зимата. Доста преди туристическият сезон да избухне и плажовете да се напълнят с народ и гласове. Днес няма да говорим за това. Няма да говорим дори за Тасос, Санторини, Крит или Халкидики. Ще се спрем на нещо по-пенсионерско и не толкова бляскаво – Паралия Катерини. Защо? Защото нашата мисия е да говорим за пътуване и добра храна, а именно в Паралия намерихме брилянтен пример за последното – ресторант Наутилос. Освен това всичко стана случайно, а история станала благодарение на случайността, задължава да бъде разказана.
Този път слуайността ни отведе на около 70 км. южно от Солун, в едно курортно селище, в което няма нищо необичайно. Почти българско и до болка напомнящо Китен. Скучно на пръв поглед, особено извън активния сезон. Е, в такава обстановка ни отведе бягството от късния български сняг. Човек е свикнал морето да е динамика и плаж, а това беше разочарование. Въпреки това ние се наслаждавахме на спокойствието и топлото време. В този никакъв момент за бизнеса, Паралия беше дом на организирани туристически групи (българи предимно), които подобно на нас бягаха от студа. Улиците обаче оставаха полу-пусти, а заведенията изглеждаха сравнително неприветливи.
Макар, повечето от тях да работеха, вътре нямаше живот и настроение. А ние продължавахме да крачим по крайбрежната алея и да се наслаждава на едно откраднато спокойствие и чисто море, но някак тревогата, че ще умрем от скука, не ни оставяше.
Тогава на помощ се появи Trip Advisor. Отличният съветник, който слушаме в нашите пътувания, но за ползите от него ще говорим друг път. Доброто място се появи веднага и вдъхновени от отличната оценка и препоръки, ние забързахме към края на градчето.
Ресторант Наутилос се намира в Южния край на Паралия, точно на рибарското пристанище.
Както подсказва името и локацията, Наутилос е ресторант за морска храна. Ние, може би сме споменавали, че можем да живеем само от морски дарове и риба поне десет години, но това не означава, че автоматично харесваме всяко място, което приготвя и предлага подобни храни. Дори напротив. Станали сме досадни и взискателни, когато хапваме морски ястия. Наутилос, обаче, постави висока летва и ни удари в земята. Интересно, но в един сравнително скучен ден от сравнително скучен момент от годината, ние намерихме кулинарно съкровище. Наутилос ни спечели още с прекрачването на прага.
Обстановката не е много по-различна от всички гръцки таверни, в които се преразказват морски мотиви и национална гордост, но тук, може би заради близостта на рибарските лодки, имаше една неподправена автентичност, която веднага ни грабна. Грабна ни и друго – посрещането. Средизмноморският характер знае как да посрещне гости, а Наутилос ни посрещна като стари приятели.
Обстановка и обслужване са двете главни точки, които създават първата преценка за ресторанта. Ако оценката по тези два показателя е слаба, качеството на храната остава без значение. Дори и най-добрата храна губи вкусовите си качества в неприветлива обстановка. Затова отношението на домакините е важно. В крайна сметка, човек не посещава ресторант само, за да се нахрани. Това е социално преживяване и когато отсрещната страна намали дистанцията, без да бъде досадна или сервилна, се чувстваш като почетен гост в уютен дом и хапването може да започне.
Както можете да предположите и в кулинарно отношение Наутилос не разочарова. Напрoтив. Тук е може би най-добрият октопод на скара по егейското крайбрежие и това, в никакъв случай не е преувеличено. Не са за пренебрегване и тиквичките по гръцки, които от доста време се опитваме да възпроизведем у дома, но все нещо не им достига. Не сме се отказали, но крехкостта и вкусът, който Наутилос ни предложи са сериозни предизвикателства.
Отчетливо предимство на ресторанта е фактът, че се намира непосредствено до рибарското пристанище и пресните риби буквално влизат сами през вратата на ресторанта. Ако никога не сте яли прясна риба, ще схванете много бързо разликата и ще се шокирате.
Дори обикновената и скучна скумрия е невероятна, ако е уловена преди малко. Наутилос се възползва максимално добре и поднася невероятни и свежи морски храни. Ще изтъкнем мидите и скаридите като още един задължителен елемент от вечерята там. Мидите се доставят в ресторанта благодарение на един от тримата братя собственици, който ежедневно предприема гмуркания около брега, за да намери най-доброто от тях. Чувството, че храната не просто е приготвена в ресторанта, ами е уловена от него, е страхотно и допълва приятно концепцията за добрата гръцка таверна.
Цените са приемливи за гръцките стандарти. Едно добро похапване за двама с доволно количество узо ще ви струва около 100 лв. Длъжни сме да спомен, че заведението ще ви предложи комплименти – десерт и напитка, също и плодове. Последното увенчава качественото обслужване. Наутилос има и меню на 10 различни езика, включително и български. Още една точка за ресторанта.
Наутилос, подобно на едноименната подводница от романа на Жул Верн, ще ви потопи сред морето. Ще го направи с вкусни морски дарове и отлично домакинско обслужване.
Ако имате път към Солун и Паралия, непременно се отбийте тук. Използвайте Наутилос като почивна станция преди да продължите своето приключение в Гърция.
